8 дек. 2021 г., 23:42

Аз от кои съм

1.1K 1 1

В тези тълпи от хора,

Смъртта вижда единствено пълните с живот. 

Вижда собствената им светлина как изригва наоколо. 

Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава. 

Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се.

Вижда всяка една нишка на привързаност и любов.

Смъртта вижда само наистина живите.

И ги прибира -

както всеки един, който отчаяно иска онова, което му липсва.

Затова толкова мъртви души продължават да крачат, виждам ги.

 

Аз от кои съм, 

щом все още съм тук?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки тук на земята е дошъл с някаква мисия и когато свърши срокът за нейното изпълнение, тогава идват за него. Очевидно,твоята не е свършила. Животът има още нужда от теб!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...