В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се.
Вижда всяка една нишка на привързаност и любов.
Смъртта вижда само наистина живите.
И ги прибира -
както всеки един, който отчаяно иска онова, което му липсва.
Затова толкова мъртви души продължават да крачат, виждам ги.
Аз от кои съм,
щом все още съм тук?
© Надежда Тошкова Всички права запазени