аз просто си повярвах...
незнайно как
помислих че си безпределност
че в тебе има истина
повярвах
в тъгите ти
в неделните илюзии
на пропастта
че има те
като молитва
във вихъра на състраданието
а липсва ритъм
въобще в ридание
се преобръща
тази неритмичност
даже няма сняг
да повали
в спокойствието
на същността ни
не е късно
нито рано
и плача само в краен случай
и никога не бих
те обвинила
в неслучване
и мъртъв грохот
аз просто си повярвах
че те има
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
