незнайно как
помислих че си безпределност
че в тебе има истина
повярвах
в тъгите ти
в неделните илюзии
на пропастта
че има те
като молитва
във вихъра на състраданието
а липсва ритъм
въобще в ридание
се преобръща
тази неритмичност
даже няма сняг
да повали
в спокойствието
на същността ни
не е късно
нито рано
и плача само в краен случай
и никога не бих
те обвинила
в неслучване
и мъртъв грохот
аз просто си повярвах
че те има
© Геновева Христова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
