незнайно как
помислих че си безпределност
че в тебе има истина
повярвах
в тъгите ти
в неделните илюзии
на пропастта
че има те
като молитва
във вихъра на състраданието
а липсва ритъм
въобще в ридание
се преобръща
тази неритмичност
даже няма сняг
да повали
в спокойствието
на същността ни
не е късно
нито рано
и плача само в краен случай
и никога не бих
те обвинила
в неслучване
и мъртъв грохот
аз просто си повярвах
че те има
© Геновева Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
