29.08.2008 г., 21:05 ч.

аз просто си повярвах... 

  Поезия » Бели стихове
1250 0 22

 

 

 

незнайно как

помислих че си безпределност

че в тебе има истина

повярвах

в тъгите ти

в неделните илюзии

на пропастта

че има те

като молитва

във вихъра на състраданието

а липсва ритъм

въобще в ридание

се преобръща

тази неритмичност

даже няма сняг

да повали

в спокойствието

на същността ни

не е късно

нито рано

и плача само в краен случай

и никога не бих

те обвинила

в неслучване

и мъртъв грохот

аз просто си повярвах

че те има

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??