31 июл. 2007 г., 10:44

Аз си тръгвам

687 1 5
Аз си тръгвам.
Заминавам.
Опитвам се да се спася.
Сърцето на бучки.
Кристално.
Просмукано от тъга.
Но съм вързана в окови.
Стискат ръцете ми до месо.
А сърцето се блъска като ранено птиче,
затворено и оставено само.
Аз си тръгвам.
Не ме спирай.
Искаш щастието ми, нали?
Но то не е с теб.
Осъзнах го.
Знам, че от истината боли.
Знай, била съм вярна.
Честна и истинска жена.
Но ти дали си бил такъв?
От лицето отрони се сълза.
Аз си тръгвам.
Пусни ме.
За мен всичко умря.
Не ме спирай.
И прости ми.
Сама ще търся щастие сега.
Аз си тръгвам.
Обичай.
Някоя друга жена.
Ти си способен.
Не отричай.
Потърси другаде своята съдба.
    
                                                                                  2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...