31.07.2007 г., 10:44

Аз си тръгвам

689 1 5
Аз си тръгвам.
Заминавам.
Опитвам се да се спася.
Сърцето на бучки.
Кристално.
Просмукано от тъга.
Но съм вързана в окови.
Стискат ръцете ми до месо.
А сърцето се блъска като ранено птиче,
затворено и оставено само.
Аз си тръгвам.
Не ме спирай.
Искаш щастието ми, нали?
Но то не е с теб.
Осъзнах го.
Знам, че от истината боли.
Знай, била съм вярна.
Честна и истинска жена.
Но ти дали си бил такъв?
От лицето отрони се сълза.
Аз си тръгвам.
Пусни ме.
За мен всичко умря.
Не ме спирай.
И прости ми.
Сама ще търся щастие сега.
Аз си тръгвам.
Обичай.
Някоя друга жена.
Ти си способен.
Не отричай.
Потърси другаде своята съдба.
    
                                                                                  2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...