22 мая 2011 г., 11:20

Аз съм

800 0 1

(по Лана Майская)

Аз съм думата...
Шепотът, облечен в бяла мъгла.
Аз съм искрицата,
отразена от леда на снежинка...
Аз съм капка мастило...
Разтечена, по листа, черна сълза...
По кориците на романа
аз съм прашинките...

Аз съм гласът...
Наизуст, нощем, дето те шепне.
Аз съм очите...
Преживе са зомбита, удавените в очи!
Аз съм името... Съживявам... До трепет...
Аз съм нежното, от което горчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Повече от два месеца не бях влизала в сайта и след като публикувах потърсих стиховете ти, защото много ги харесвам, явно си променил стила си напоследък, виждам те в нова светлина...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...