(по Лана Майская)
Аз съм думата...
Шепотът, облечен в бяла мъгла.
Аз съм искрицата,
отразена от леда на снежинка...
Аз съм капка мастило...
Разтечена, по листа, черна сълза...
По кориците на романа
аз съм прашинките...
Аз съм гласът...
Наизуст, нощем, дето те шепне.
Аз съм очите...
Преживе са зомбита, удавените в очи!
Аз съм името... Съживявам... До трепет...
Аз съм нежното, от което горчи...
© Красимир Дяков Все права защищены