May 22, 2011, 11:20 AM

Аз съм

Poetry » Love

797 0 1

(по Лана Майская)

Аз съм думата...
Шепотът, облечен в бяла мъгла.
Аз съм искрицата,
отразена от леда на снежинка...
Аз съм капка мастило...
Разтечена, по листа, черна сълза...
По кориците на романа
аз съм прашинките...

Аз съм гласът...
Наизуст, нощем, дето те шепне.
Аз съм очите...
Преживе са зомбита, удавените в очи!
Аз съм името... Съживявам... До трепет...
Аз съм нежното, от което горчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slavimn (Славяна)

Повече от два месеца не бях влизала в сайта и след като публикувах потърсих стиховете ти, защото много ги харесвам, явно си променил стила си напоследък, виждам те в нова светлина...

2011-05-22T23:31:48+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0