22.05.2011 г., 11:20

Аз съм

799 0 1

(по Лана Майская)

Аз съм думата...
Шепотът, облечен в бяла мъгла.
Аз съм искрицата,
отразена от леда на снежинка...
Аз съм капка мастило...
Разтечена, по листа, черна сълза...
По кориците на романа
аз съм прашинките...

Аз съм гласът...
Наизуст, нощем, дето те шепне.
Аз съм очите...
Преживе са зомбита, удавените в очи!
Аз съм името... Съживявам... До трепет...
Аз съм нежното, от което горчи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повече от два месеца не бях влизала в сайта и след като публикувах потърсих стиховете ти, защото много ги харесвам, явно си променил стила си напоследък, виждам те в нова светлина...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...