24 апр. 2011 г., 20:36

Аз съм агнето

867 0 5

Зная, че всички добри човеци

с моята кръв се пречистват,

славен Спасител на тях им свети,

чрез мене Него почитат.

 

Става ми светло, че ще се жертвам -

нали Великден сега е.

Моята радост е безответна -

за мене никой не знае.

 

Аз съм едно великденско агне -

само животно, едно нищо.

Бог отредил е така да стане

и са към мен безразлични.

 

Да, ще прославят тъй Спасителя,

моят живот не е важен.

Не че въставам срещу Учителя,

но, Боже, защо забравят -

 

Слънцето нали и за мен грее,

както за всички останали?...

Хора, защо ли ми се живее,

въпреки вашето Тайнство?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеко Жеков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зелена, поете, Дамаскин,Ивон, Ники, благодаря за коментарите.Николина, аз съм умно агне, затова пиша така.
  • Днес си мислих точно за това...
    Светлите, Великден и Гергьовден, са черни за агнетата; Цветница- за цветята; Никулден- за рибите; Коледа- за иглолистните...
    Все принасяме жертва, с нещо, за което не ни боли...
  • И на мене ми звучи познато!
  • Този стих не е ли на Арихо? Има го днес из stihovebg, Ариховия блог и на други места из нета, а съм го чел и преди две години.
    Освен "Жеко Жеков" да е Канибалски псевдоним, в което няма нищо лошо - и аз мислех да се пиша Йоканаан Марусидзе, а отдолу (където хората слагат нещо духовно) да поясня: "Заслужил артист на съюзните републики и любимец на Рабиндранат Тагор".
  • Доста мисъл за едно Агне,хареса ми

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...