24.04.2011 г., 20:36

Аз съм агнето

861 0 5

Зная, че всички добри човеци

с моята кръв се пречистват,

славен Спасител на тях им свети,

чрез мене Него почитат.

 

Става ми светло, че ще се жертвам -

нали Великден сега е.

Моята радост е безответна -

за мене никой не знае.

 

Аз съм едно великденско агне -

само животно, едно нищо.

Бог отредил е така да стане

и са към мен безразлични.

 

Да, ще прославят тъй Спасителя,

моят живот не е важен.

Не че въставам срещу Учителя,

но, Боже, защо забравят -

 

Слънцето нали и за мен грее,

както за всички останали?...

Хора, защо ли ми се живее,

въпреки вашето Тайнство?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жеко Жеков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зелена, поете, Дамаскин,Ивон, Ники, благодаря за коментарите.Николина, аз съм умно агне, затова пиша така.
  • Днес си мислих точно за това...
    Светлите, Великден и Гергьовден, са черни за агнетата; Цветница- за цветята; Никулден- за рибите; Коледа- за иглолистните...
    Все принасяме жертва, с нещо, за което не ни боли...
  • И на мене ми звучи познато!
  • Този стих не е ли на Арихо? Има го днес из stihovebg, Ариховия блог и на други места из нета, а съм го чел и преди две години.
    Освен "Жеко Жеков" да е Канибалски псевдоним, в което няма нищо лошо - и аз мислех да се пиша Йоканаан Марусидзе, а отдолу (където хората слагат нещо духовно) да поясня: "Заслужил артист на съюзните републики и любимец на Рабиндранат Тагор".
  • Доста мисъл за едно Агне,хареса ми

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...