Аз съм Ева...
Не поглеждай назад, ешелонът отдавна отмина.
От него Еви със руси и черни коси,
много дълго в съня ти ще махат,
а от мене какво са две шепи сълзи...
Аз съм Ева, най-първата и виновно-невинната.
И защо ли? Защото прогледнах.
Тази, дето ти даде от ябълката.
И последната, защото обикнах.
Бях ли с теб през пороища, бури?
Бях ли в жарки отломки от зной?
Бях и все още съм същата,
и за мен няма място и няма покой.
Отчупи този кран - той до кръв е ръждясал
от приумици хорски и тежки мъгли,
та да рукне от извора, че и ти си обичал
и си пил до насита от мойте очи.
Аз ти дадох очи да прогледнеш,
че животът е дар, като сладък нектар.
И единствено само, когато обичаш,
не си роб, а си свой господар.
Че желание, страст отшумяват с години,
но любов като вечност остава във теб.
Само тогава достигаш небето, звездите,
ако всичко от себе си с обич си дал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
