Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1.09.2010 г., 20:43 ч.

Аз съм Ева... 

  Поезия » Бели стихове
905 0 4

Не поглеждай назад, ешелонът отдавна отмина.
От него Еви със руси и черни коси,
много дълго в съня ти ще махат,
а от мене какво са две шепи сълзи...
Аз съм Ева, най-първата и виновно-невинната.
И защо ли? Защото прогледнах.
Тази, дето ти даде от ябълката.
И последната, защото обикнах.
Бях ли с теб през пороища, бури?
Бях ли в жарки отломки от зной?
Бях и все  още съм същата,
и за мен няма място и няма покой.
Отчупи този кран - той до кръв е ръждясал
от приумици хорски и тежки мъгли,
та да рукне от извора, че и ти си обичал
и си пил до насита от мойте очи.

Аз ти дадох очи да прогледнеш,

че животът е дар, като сладък нектар.

И единствено само, когато обичаш,

не си роб, а си свой господар.

Че желание, страст отшумяват с години,

но любов като вечност остава във теб.

Само тогава достигаш небето, звездите,

ако всичко от себе си с обич си дал.


© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръдка, ЕВА!
  • Да, любовта е даване, а не получаване!
  • Благодаря Жарава и Румяна!
    Благодаря, Виктор и на теб, и разбира се, че приемам твоите поздрави, защото ти знаеш пътя за Едем, откъдето всеки един роден е тръгнал, защото както се казва"За да знаеш къде да стигнеш, трябва да знаеш от къде си тръгнал"!
  • Джейни, приемаш ли поздрави и от един Адам?...
    Здравей !!!
Предложения
: ??:??