Аз съм ничие, мъжко момиче.
Разболях се от много човечност.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.
Аз съм ничие, мъжко момиче.
На себе си единствено принадлежа.
Пробудено през зимата кокиче,
като старото вино ще отлежа.
Малко ще нагарчам, с цвят на кръв.
От много доброта човешкото се губи.
Думите завързах с бяла връв,
ръцете ми от толкоз нежност днес са груби.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.
Аз съм ничие, мъжко момиче.
На себе си единствено принадлежа.
Пробудено през зимата кокиче,
като старото вино ще отлежа.
Малко ще нагарчам, с цвят на кръв.
От много доброта човешкото се губи.
Думите завързах с бяла връв,
ръцете ми от толкоз нежност днес са груби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свобода Все права защищены
