~iSkRiCa~ (Свобода) ~iSkRiCa~ (Свобода)
99
Jan 28, 2008, 6:16 PM

Аз съм ничие, мъжко момиче.

1.2K 0 16
Разболях се от много човечност.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.

Аз съм ничие, мъжко момиче.
На себе си единствено принадлежа.
Пробудено през зимата кокиче,
като старото вино ще отлежа.

Малко ще нагарчам, с цвят на кръв.
От много доброта човешкото се губи.
Думите завързах с бяла връв,
ръцете ми от толкоз нежност днес са груби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0