Аз съм ничие, мъжко момиче.
Разболях се от много човечност.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.
Аз съм ничие, мъжко момиче.
На себе си единствено принадлежа.
Пробудено през зимата кокиче,
като старото вино ще отлежа.
Малко ще нагарчам, с цвят на кръв.
От много доброта човешкото се губи.
Думите завързах с бяла връв,
ръцете ми от толкоз нежност днес са груби.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.
Аз съм ничие, мъжко момиче.
На себе си единствено принадлежа.
Пробудено през зимата кокиче,
като старото вино ще отлежа.
Малко ще нагарчам, с цвят на кръв.
От много доброта човешкото се губи.
Думите завързах с бяла връв,
ръцете ми от толкоз нежност днес са груби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
