04.12.2019
Аз съм ретро жена....
Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
И в деня и нощта, току нещо се върне...
Не живея само с тях- нали ще съм смешна!
Не натрапвам ги и вам, че ще е грешно!..
А сторя ли го нявга- е само забавление
и си служа с него тук-там за сравнение!...
Започвам със въпрос към учениците днешни -
"час вечерен" знаят ли като мярка"уместна",
децата да се опазят от стъпка погрешна?...
Не са те като нас със задължителна за всички-
униформа- черна манта, бяла мъничка якичка!...
На ръкава- номер -твърд триъгълен, барета,
подстрижка много къса или плитки- демодета,
чорапи бели, обувки"половинки", а панталон
бе право на момчетата! И по този еталон
се различаваха - личеше кой от кой е пол....
Свършеше ли детството,започваше моминството.
Полупразни магазините и всичко бе с купони!
Вървеше "черна борса" без ред и без закони...
И, за да сме със дрехи, цивилни и "модерни"
правехме самИ "басмИ" с рецепти много "верни"-
на плат бебешки за пелени - тензух наричан
завръзвахме зърна от боб, на шах приличен!
И, баядисан после, оставаше там кръгче бяло...
Разликата между нас бе в цветовете само..
Нямаше найлон.Чорапите ни бяха рипсени,
бельо - памучно, луксозното бе кетено,
ботуши за дълбок сняг имаше, но... гумени,
и яке..от бащи, били в чужбина, дори временно!
А развлеченията -ограничени.Кината само две
и само руски филми, затова пък романтични...
Чат-пат на "жур" със грамофон.От два до шест!
Разходка вечер.Но не до късно, а"прилично"...
"Танцови забави" имаше в училищен салон,
и само танци, но без маси и без консумация!
"жур" беше нещо "по-така"...във някой дом.
Присъстващите- проверени чрез пароли,знаци...
с "Шегите на амура" най- вече се флиртуваше,
коронен номер имаше - лампите да изгаснат..
За миг макар, но пък цената му си струваше-
открадната целувка и две-три думи страстни!
На "Главна улица" се правеха разходките...
Във две редици, двупосочни вървяхме близо,
във полутъмното и бавно движеше походката,
с познат да спреш- опашката си се изнизва...
Кафето - непознато като днешното модерно!
Срещите се правеха на пейка във градинка,
тъмата не ни плашеше, приятел беше верна!
На кукувица си"врачувахме" и на калинка!
Сватосваха ни, сякаш бяхме стока на пазара..
И аз го преживях веднъж, мислех, че ще умра!
Прибирам се, съседката дошла със "годежара",
вида, на който беше, освен като на баща,
и малко разноок, ръцете пречеха му,неадекватен!
Язък за онова, което бях и явно притежавах!
В мигА намислих края си ведно със вси таланти!!
И месец никому не проговарях!Така си отмъщавах...
А всички имаха по няколко деца и с право-
обличат първото,а после другите "доизносват"!
Веднъж седмично месо ядяхме,но бяхме здрави,
и никой не се сещаше за нещо да "философства"...
Описах времето на соц,а.За хора обикновени-
много смешно, старомодно, със сега сравнени..
Съвременен младеж все търси разни екстри
и прави бунтове,говори за права човешки!!
Не ме съдете, моля, че се разприказвах
но "ретро съм жена", нали ви казах!!.-... .
."
© Ирина Филипова Все права защищены