4 дек. 2019 г., 09:12

Аз съм ретро жена... 

  Поэзия » Другая
1516 7 30

 

 

                                                            04.12.2019


                            Аз съм ретро жена....

         Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
         И в деня и нощта, току нещо се върне...
         Не живея само с тях- нали ще съм смешна!
         Не натрапвам ги и вам, че ще е грешно!..

 

         А сторя ли го нявга- е само  забавление
         и си служа с него тук-там за сравнение!...
         Започвам със въпрос към учениците днешни -
         "час вечерен" знаят ли като мярка"уместна",
         децата да се опазят от стъпка погрешна?...

 

         Не са те като нас със задължителна за всички-
         униформа- черна манта, бяла мъничка якичка!...
         На ръкава- номер -твърд триъгълен, барета,
         подстрижка много къса или плитки- демодета,

 

         чорапи бели, обувки"половинки", а панталон
         бе право на момчетата! И по този еталон
         се различаваха - личеше кой от кой е пол....
         Свършеше ли детството,започваше моминството.

 

         Полупразни магазините и всичко бе с купони!
         Вървеше "черна борса" без ред и без закони...
         И, за да сме със дрехи, цивилни и "модерни"
         правехме самИ "басмИ" с рецепти много "верни"-

 

         на плат бебешки за пелени - тензух наричан
         завръзвахме зърна от боб, на шах приличен!
         И, баядисан после, оставаше там кръгче бяло...
         Разликата между нас бе в цветовете само..

 

         Нямаше найлон.Чорапите ни бяха рипсени,
         бельо - памучно, луксозното бе кетено,
         ботуши за дълбок сняг имаше, но... гумени,
         и яке..от бащи, били в чужбина, дори временно!

 

         А развлеченията -ограничени.Кината само две
         и само руски филми, затова пък романтични...
         Чат-пат на "жур" със грамофон.От два до шест!
         Разходка вечер.Но не до късно, а"прилично"...

 

         "Танцови забави" имаше в училищен салон,
         и само танци, но без маси и без консумация!
         "жур" беше нещо "по-така"...във някой дом.
         Присъстващите- проверени чрез пароли,знаци...

 

         с "Шегите на амура" най- вече се флиртуваше,
         коронен номер имаше - лампите да изгаснат..
         За миг макар, но пък цената му си струваше-
         открадната целувка и две-три думи страстни!

 

         На "Главна улица" се правеха разходките...
         Във две редици, двупосочни вървяхме близо,
         във полутъмното и бавно движеше походката,
         с познат да спреш- опашката си се изнизва...

 

         Кафето - непознато като днешното модерно!
         Срещите се правеха на пейка във градинка,
         тъмата не ни плашеше, приятел беше верна!
         На кукувица си"врачувахме" и на калинка!

 

         Сватосваха ни, сякаш бяхме стока на пазара..
         И аз го преживях веднъж, мислех, че ще умра!
         Прибирам се, съседката дошла със "годежара",
         вида, на който беше, освен като на баща,

 

         и малко разноок, ръцете пречеха му,неадекватен!
         Язък за онова, което бях и  явно притежавах!
         В мигА намислих края си ведно със вси таланти!!
         И месец никому не проговарях!Така си отмъщавах...
         
         А всички имаха по няколко деца и с право-
         обличат първото,а после другите "доизносват"!
         Веднъж седмично месо ядяхме,но бяхме здрави,
         и никой не се сещаше за нещо да "философства"...

 

         Описах времето на соц,а.За хора обикновени-
         много смешно, старомодно, със сега сравнени..
         Съвременен младеж все търси разни екстри
         и прави бунтове,говори за права човешки!!
         
         Не ме съдете, моля, че се разприказвах
         но "ретро съм жена", нали  ви казах!!.-...   .
 

            

         ."

         


      

 

© Ирина Филипова Все права защищены

Чернобелите кадри на минал живот,
позабравен, за някой и смешен,
прожектираш ти с думи и с много любов,
за да стигнат до всички по спешност.
Да научат, че има и отговор "Не!", ...
  873  20 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Доче, почти готово е, а в по-предното и ти си малко героиня....
  • Иржи, винаги изненадваш с чудесни идеи и докосваща поезия! Очаквам с интерес продължението на спомените!
  • Благодаря, Лати, и аз се усмихвам, като гледам твоята усмивка......
  • Тая вечер ми зареждаш батериите,Марко, Благодаря ти, благодаря...
  • Иржи, ти си една енциклопедия
    и човек колкото повече те разгръща по интересно му става.
    Поздрави за творбата !
  • Извинявам се,че съм закъсняла с отговорите на милите ви коментари - Мария,Хари,Гавраил и Руми. Имам нужда от подкрепата ви, приятели, в моментга съм с тежък здравословен семеен проблем, малко влизам в сайта,прочета нещо и...оставям "за после"...Надявам се да наваксам. Въпреки всичко имам няколко стиха написани, които като "отлежат" ще пусна.Благодаря ви за вниманието,а на Мария -специално-за пръв път някой "ме свързва" със свой стих, много ми стана мило!
  • Прекрасно си описала онова време, за което и аз си спомням с носталгия. Не всичко е било розово, но поглеждайки назад, мъъничко се натъжавам! Поздравления, Иржи!
  • Иржи,описала си света на нашата младост толкова образно че сякаш ни гоподнасяш като скъп подарък.Със всичките си недостатъци и нелепости той ще остане като "Романтичната част" от нашия живот.Чакам с интерес продължението!Весели празнични дни!
  • Поздравления, Ирина! И така ми се плаче за Моята Стоянка Мутафова! Аз израснах с нея! Тя беше и е моето хубаво време! Тогава бяхме семейство! Голямо, българско, истинско! Поклон!
  • Иржи, за каква моя слава говориш?! Та ние тук всички сме влюбени в писането и всеки го прави с отдаденост, затова не се мерим един друг, а се подкрепяме и обичаме! ❤️ Мъчно ми е, че се грижиш за болния си брат и си в труден момент от живота си и ще се чувствам щастлива, ако знам, че съм внесла поне една усмивка в тъжния ти ден! Дано съм успяла! Прегръщам те! ❤️
  • Благодаря ви Цветенце и Ангелче! Трудно може да се представи такава действителност, ако не е преживяна!...Само, че ние не се чувдствахме "ограбени",просто бяхме млади, а и не бяхме виждали друго...А имаше и хубави неща, правила, които мисля да опиша във втора част.
    Благодаря,Дани, бях се затъжила за твоите коментари....
    Благодаря, Мария, и за "любими" и, че сътвори много качествен стих по повод моя ! Частица от твоята слава получих и аз за това .Сега имам много тежък момент и имах нужда да чуя нещо хубаво....
  • Финалът е искрен и прекрасен! Поздравления, Иржи!
  • Мили спомени, за едни по-различни времена, пренесли красотата си чрез чудесния ти стих, Иржи! Поздравявам те!
  • Имам намерение да отразя във втора част и "цветните петна", защото трябва да сме справедливи! А "черните" такива в сегашно време, Мария доста добре е отрезила...Благодаря, Ели, че взе отношение...
  • Всичко в чернобяло, но имаше и доста цветни петна, които сега се загубиха! Поздравления, Иржи, спомените от младостта стоплят! Много ми хареса!
  • Благодаря,Наде, Благодаря,Краси!Не зная защо коментарите на този стих много ми въздействат емоционално...Докосвате всички тая струна,която мислех,че вече е "ръждясала", че просто описанието ми е просто поезия,но думите ви....Прегръщам ви....
  • Ех, споменът - връща години
    в косите на сива река
    и светят в очите ти сини
    минутите в златна стрелка...

    И ретро мълчат униформи
    дантела в якичка трепти..
    Разчупил житейските норми
    животът с любов ти шепти:

    - От двете кина с грамофона,
    разходка прилична до парк
    по-равен в коса от бретона
    по-весел от стар лунапарк...

    сега си разцъфнало цвете
    и носиш усмивки с любов
    Жена си ти, ретро поете -
    Следа от живот „образцов“! Върна и при мен спомени, Иржи! Благодаря ти!
  • Стопли ме, усмихна ме, Иржи! Благодаря!
  • Благодаря, Петя, имам идея да напиша втора част ,защото всяко нещо има две страни....Нито е само хубаво,нито само лошо- и преди и сега.Тая мисъл,която си цитирала е много верна! Сега ми се искаше само да чуя мнението на прочелите, т.е предизвиках дебати....
  • "Щастлив е човекът, който знае какво да запомни от миналото, на какво да се наслади от настоящето и какво да планира за бъдещето.
    Арнълд Хенри Гласоу
  • Много добре зная от опит това,което описваш, Георги, но пак от опита ми със сега израслите внуци,които твърдят,че "ако е било толкова хубаво, защо е свършило?...и ме беше страх да кажа моето становище...пред младата ни аудитория тук..И ти си прав,Юри, имахме спокойствие и сигурност и най-вече бяхме млади...ние,де,а не вие!!
  • Иржи, беше по-добре, защото бяхме младежи по онова време! 😋 Връщаш ме назад с много топли и приятни препратки! 😋

    Спомени, спомени.. всеки си има!
    Само те топлят през лютата зима!
  • Имаше това, но и безплатно образование, лечение, работа за всички, почивка за всички, престъпност на минимум, и още... И Белене, и ДС, и... Абе сложно е, но сега поне всеки яде банани, или банана 😊
    Поздравявам те.
  • И бяхме с много чисти души, Стойчо, въпреки трудностите/финансови и административни/,всички учехме и ,въпреки политическите "цедки" се завършваше и висше образование....И, когато настъпи демокрацията, първо отлетяха към запада и Америка тия кадърни съкровища....Едно от предимствата на днешното време е, че много се учат чужди езици...
  • Здравейте приятели!Да ви кажа, със страх пуснах този стих,защото състава на сайта е повече младежки...или не им се вярва, или не им е интересно...Все пак реших да разкажа от първо лице.Благодаря ви Розали, Искра, Мариана, Светулка, Мария и Лидия! Аз лично тогава го намирах за нормално/нямахме база за сравнение/, но сега...понякога се ядосвам,че няма "правила",но понякога преживявам днешната "свобода"...Гледам да не съм смешна в очите на внуците!!...
  • Да,но живяхме с някакви идеали,
    които днес са доста изветряли!☺
  • Но бяхме млади и животът предстоеше.
  • Чернобелите кадри на минал живот,
    позабравен, за някой и смешен,
    прожектираш с тъга, но и с много любов,
    за да стигнат до всички по спешност.

    Благодаря ти за споделените изстрадани спомени, Иржи! ❤️
  • Минаха пред очите ми като на филм всички така майсторски изписани от теб картини. Все едно разгледах отново албумите с черно-бели снимки на родителите ми. Твори, не спирай, памет наша! Поздравявам те сърдечно!🌷
Предложения
: ??:??