4.12.2019 г., 9:12

Аз съм ретро жена...

1.8K 7 30

 

 

                                                            04.12.2019


                            Аз съм ретро жена....

         Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
         И в деня и нощта, току нещо се върне...
         Не живея само с тях- нали ще съм смешна!
         Не натрапвам ги и вам, че ще е грешно!..

 

         А сторя ли го нявга- е само  забавление
         и си служа с него тук-там за сравнение!...
         Започвам със въпрос към учениците днешни -
         "час вечерен" знаят ли като мярка"уместна",
         децата да се опазят от стъпка погрешна?...

 

         Не са те като нас със задължителна за всички-
         униформа- черна манта, бяла мъничка якичка!...
         На ръкава- номер -твърд триъгълен, барета,
         подстрижка много къса или плитки- демодета,

 

         чорапи бели, обувки"половинки", а панталон
         бе право на момчетата! И по този еталон
         се различаваха - личеше кой от кой е пол....
         Свършеше ли детството,започваше моминството.

 

         Полупразни магазините и всичко бе с купони!
         Вървеше "черна борса" без ред и без закони...
         И, за да сме със дрехи, цивилни и "модерни"
         правехме самИ "басмИ" с рецепти много "верни"-

 

         на плат бебешки за пелени - тензух наричан
         завръзвахме зърна от боб, на шах приличен!
         И, баядисан после, оставаше там кръгче бяло...
         Разликата между нас бе в цветовете само..

 

         Нямаше найлон.Чорапите ни бяха рипсени,
         бельо - памучно, луксозното бе кетено,
         ботуши за дълбок сняг имаше, но... гумени,
         и яке..от бащи, били в чужбина, дори временно!

 

         А развлеченията -ограничени.Кината само две
         и само руски филми, затова пък романтични...
         Чат-пат на "жур" със грамофон.От два до шест!
         Разходка вечер.Но не до късно, а"прилично"...

 

         "Танцови забави" имаше в училищен салон,
         и само танци, но без маси и без консумация!
         "жур" беше нещо "по-така"...във някой дом.
         Присъстващите- проверени чрез пароли,знаци...

 

         с "Шегите на амура" най- вече се флиртуваше,
         коронен номер имаше - лампите да изгаснат..
         За миг макар, но пък цената му си струваше-
         открадната целувка и две-три думи страстни!

 

         На "Главна улица" се правеха разходките...
         Във две редици, двупосочни вървяхме близо,
         във полутъмното и бавно движеше походката,
         с познат да спреш- опашката си се изнизва...

 

         Кафето - непознато като днешното модерно!
         Срещите се правеха на пейка във градинка,
         тъмата не ни плашеше, приятел беше верна!
         На кукувица си"врачувахме" и на калинка!

 

         Сватосваха ни, сякаш бяхме стока на пазара..
         И аз го преживях веднъж, мислех, че ще умра!
         Прибирам се, съседката дошла със "годежара",
         вида, на който беше, освен като на баща,

 

         и малко разноок, ръцете пречеха му,неадекватен!
         Язък за онова, което бях и  явно притежавах!
         В мигА намислих края си ведно със вси таланти!!
         И месец никому не проговарях!Така си отмъщавах...
         
         А всички имаха по няколко деца и с право-
         обличат първото,а после другите "доизносват"!
         Веднъж седмично месо ядяхме,но бяхме здрави,
         и никой не се сещаше за нещо да "философства"...

 

         Описах времето на соц,а.За хора обикновени-
         много смешно, старомодно, със сега сравнени..
         Съвременен младеж все търси разни екстри
         и прави бунтове,говори за права човешки!!
         
         Не ме съдете, моля, че се разприказвах
         но "ретро съм жена", нали  ви казах!!.-...   .
 

            

         ."

         


      

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

На жената ретро

Чернобелите кадри на минал живот,
позабравен, за някой и смешен,
прожектираш ти с думи и с много любов,
за да стигнат до всички по спешност.
Да научат, че има и отговор "Не!", ...
1.1K 6 20

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...