Dec 4, 2019, 9:12 AM

Аз съм ретро жена...

  Poetry » Other
1.8K 7 30

 

 

                                                            04.12.2019


                            Аз съм ретро жена....

         Аз съм ретро жена и със спомени пълна!
         И в деня и нощта, току нещо се върне...
         Не живея само с тях- нали ще съм смешна!
         Не натрапвам ги и вам, че ще е грешно!..

 

         А сторя ли го нявга- е само  забавление
         и си служа с него тук-там за сравнение!...
         Започвам със въпрос към учениците днешни -
         "час вечерен" знаят ли като мярка"уместна",
         децата да се опазят от стъпка погрешна?...

 

         Не са те като нас със задължителна за всички-
         униформа- черна манта, бяла мъничка якичка!...
         На ръкава- номер -твърд триъгълен, барета,
         подстрижка много къса или плитки- демодета,

 

         чорапи бели, обувки"половинки", а панталон
         бе право на момчетата! И по този еталон
         се различаваха - личеше кой от кой е пол....
         Свършеше ли детството,започваше моминството.

 

         Полупразни магазините и всичко бе с купони!
         Вървеше "черна борса" без ред и без закони...
         И, за да сме със дрехи, цивилни и "модерни"
         правехме самИ "басмИ" с рецепти много "верни"-

 

         на плат бебешки за пелени - тензух наричан
         завръзвахме зърна от боб, на шах приличен!
         И, баядисан после, оставаше там кръгче бяло...
         Разликата между нас бе в цветовете само..

 

         Нямаше найлон.Чорапите ни бяха рипсени,
         бельо - памучно, луксозното бе кетено,
         ботуши за дълбок сняг имаше, но... гумени,
         и яке..от бащи, били в чужбина, дори временно!

 

         А развлеченията -ограничени.Кината само две
         и само руски филми, затова пък романтични...
         Чат-пат на "жур" със грамофон.От два до шест!
         Разходка вечер.Но не до късно, а"прилично"...

 

         "Танцови забави" имаше в училищен салон,
         и само танци, но без маси и без консумация!
         "жур" беше нещо "по-така"...във някой дом.
         Присъстващите- проверени чрез пароли,знаци...

 

         с "Шегите на амура" най- вече се флиртуваше,
         коронен номер имаше - лампите да изгаснат..
         За миг макар, но пък цената му си струваше-
         открадната целувка и две-три думи страстни!

 

         На "Главна улица" се правеха разходките...
         Във две редици, двупосочни вървяхме близо,
         във полутъмното и бавно движеше походката,
         с познат да спреш- опашката си се изнизва...

 

         Кафето - непознато като днешното модерно!
         Срещите се правеха на пейка във градинка,
         тъмата не ни плашеше, приятел беше верна!
         На кукувица си"врачувахме" и на калинка!

 

         Сватосваха ни, сякаш бяхме стока на пазара..
         И аз го преживях веднъж, мислех, че ще умра!
         Прибирам се, съседката дошла със "годежара",
         вида, на който беше, освен като на баща,

 

         и малко разноок, ръцете пречеха му,неадекватен!
         Язък за онова, което бях и  явно притежавах!
         В мигА намислих края си ведно със вси таланти!!
         И месец никому не проговарях!Така си отмъщавах...
         
         А всички имаха по няколко деца и с право-
         обличат първото,а после другите "доизносват"!
         Веднъж седмично месо ядяхме,но бяхме здрави,
         и никой не се сещаше за нещо да "философства"...

 

         Описах времето на соц,а.За хора обикновени-
         много смешно, старомодно, със сега сравнени..
         Съвременен младеж все търси разни екстри
         и прави бунтове,говори за права човешки!!
         
         Не ме съдете, моля, че се разприказвах
         но "ретро съм жена", нали  ви казах!!.-...   .
 

            

         ."

         


      

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

На жената ретро 🇧🇬

Чернобелите кадри на минал живот,
позабравен, за някой и смешен,
прожектираш ти с думи и с много любов,
за да стигнат до всички по спешност.
Да научат, че има и отговор "Не!", ...
1.1K 6 20

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...