Аз съм тук, но съм и там
Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш -
аз съм тук, но съм и там,
гдето тихите въздишки
те обвиват в самота,
мойта обич тайно нищи
сенките им във нощта.
И държа те за ръцете
още, както в онзи ден,
в който ти поднесе цвете
на момичето във мен.
Всеки знае - нося камък,
нямам във гърдите си сърце,
ала блика в него пламък,
щом почувствам твоите ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
