Питаш се и се терзаеш,
що ли става с моя плам.
Не, не искам да ридаеш -
аз съм тук, но съм и там,
гдето тихите въздишки
те обвиват в самота,
мойта обич тайно нищи
сенките им във нощта.
И държа те за ръцете
още, както в онзи ден,
в който ти поднесе цвете
на момичето във мен.
Всеки знае - нося камък,
нямам във гърдите си сърце,
ала блика в него пламък,
щом почувствам твоите ръце.
© Росица Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
