Аз вече съм те виждала
Запомних те, аз вече съм те виждала,
нахално в огледалото ми се присмиваш
и колко пъти яростно съм те обиждала,
а ти не спря сълзите ми да изпиваш.
Бездомна си, нали? А бях те приютила...
Отгледах те на топло - до сърцето ми!
От премълчани думи днес съм се напила.
Не виждаш ли? Треперят в такт ръцете ми!
Познаваш ме, кога ли съм те лъгала?
Дори не знаеш колко честна съм била!
А смееш се, че все се гуша в ъгъла,
но винаги съм там, когато съм сама.
Любов, а като човек ме гледаш - жива.
И кога си го решила - да си тръгнеш?
Последната сълза сбогуващо измива
страха, в ушите ми безгласно гъгнещ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Красиво изплетено .. 
