6 авг. 2010 г., 15:12

Аз всяка своя обич съхраних

2.2K 1 11

АЗ ВСЯКА СВОЯ ОБИЧ СЪХРАНИХ

 

Във служба

на народ и на Родина,

не сетих как животът ми премина.

 

Подир дълга

и след мечтите тичах,

а малко, твърде малко съм обичал.

 

Но всяка своя обич

съхраних,

в несъвършен макар,

но искрен стих!

 

Какво

предимство е да си поет!

 

Днес,

стиховете като препрочитам,

възкръсват нявгашните чувства в мен,

и пак съм влюбен, страдащ и обичащ!

 

Че моите любовни стихове

не раснаха на тор,

на мръсно място –

туй, над което разцъфтяха те,

в живота ми бе чисто и прекрасно!

 

Аз ще обичам, докато съм жив!

 

Че всяка

своя обич съхраних,

в несъвършен макар, но искрен стих!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...