26 мая 2021 г., 17:04

Аз, вятърът 

  Поэзия » Любовная
512 7 15

Аз съм вятърът, който гали нежно листата,

целува любовно цветята, невидимо пърха в тревата.

 

Вятърът бръснещ съм аз, фурия с убийствен глас,

огъвам дървета и клони, птиците с виене гоня!

 

Аз съм оня вятър, по гладната ти кожа разстилащ аромат,

омаян без дъх оставаш, потръпваш не от хлад...

 

В знойни летни нощи влитам неканена, но желана,

снежна виелица в бели нощи - събуждам мечтания.

 

А на сутринта в изгрева без следа се стопявам,

само спомен за ухание в съня ти оставам...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??