Аз, вятърът
Аз съм вятърът, който гали нежно листата,
целува любовно цветята, невидимо пърха в тревата.
Вятърът бръснещ съм аз, фурия с убийствен глас,
огъвам дървета и клони, птиците с виене гоня!
Аз съм оня вятър, по гладната ти кожа разстилащ аромат,
омаян без дъх оставаш, потръпваш не от хлад...
В знойни летни нощи влитам неканена, но желана,
снежна виелица в бели нощи - събуждам мечтания.
А на сутринта в изгрева без следа се стопявам,
само спомен за ухание в съня ти оставам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
