May 26, 2021, 5:04 PM

Аз, вятърът

  Poetry » Love
865 7 15

Аз съм вятърът, който гали нежно листата,

целува любовно цветята, невидимо пърха в тревата.

 

Вятърът бръснещ съм аз, фурия с убийствен глас,

огъвам дървета и клони, птиците с виене гоня!

 

Аз съм оня вятър, по гладната ти кожа разстилащ аромат,

омаян без дъх оставаш, потръпваш не от хлад...

 

В знойни летни нощи влитам неканена, но желана,

снежна виелица в бели нощи - събуждам мечтания.

 

А на сутринта в изгрева без следа се стопявам,

само спомен за ухание в съня ти оставам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...