26 янв. 2019 г., 10:41

Аз забравих. И то с основание...

Поэзия

713 7 13

Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.

И измери до грам, неизмерното.
Колко струва паничката. Лещата.
Оглушах. Тези думи неверните,
в плюс безкрайност ми сложиха срещите...

Младостта си по пътя изгубила.
Мъдростта си погребах. С желание.
Ти не знаеш дали съм се влюбила.
Аз забравих. И то с основание...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Радвам се, че ти харесва!

2019-01-30T09:49:01+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Неподражаема лирика! Мъдър стих! Поздравления!

2019-01-29T21:49:14+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Роси, Дари!

2019-01-28T20:37:00+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Непредсказуема! Това е да си Жена! Чудесен стих, много обрати, аромати, прозаичност и сила! И загадъчност...Браво!

2019-01-28T13:50:46+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Дааа, сенсей. А мъжете, разбира се нямат нищо общо с това.Юри, Гавраил, благодаря ви! Лия! Прекрасно стихче!Стани, Кети,Красе, Марийче, Нежност моя, прегръщам ви! Иржи, миличка, борбата между половете е глупава и непотребна. А семейството - светиня! Прегръщам те!

2019-01-27T08:49:00+02:00