Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното.
Колко струва паничката. Лещата.
Оглушах. Тези думи неверните,
в плюс безкрайност ми сложиха срещите...
Младостта си по пътя изгубила.
Мъдростта си погребах. С желание.
Ти не знаеш дали съм се влюбила.
Аз забравих. И то с основание...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Юри, Гавраил, благодаря ви! Лия! Прекрасно стихче!Стани, Кети,Красе, Марийче, Нежност моя, прегръщам ви! Иржи, миличка, борбата между половете е глупава и непотребна. А семейството - светиня! Прегръщам те!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
