Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18495
26.01.2019 г., 10:41 ч.

Аз забравих. И то с основание... 

  Поезия
547 7 13

Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.

 

И измери до грам, неизмерното.
Колко струва паничката. Лещата.
Оглушах. Тези думи неверните,
в плюс безкрайност ми сложиха срещите...

 

Младостта си по пътя изгубила.
Мъдростта си погребах. С желание.
Ти не знаеш дали съм се влюбила.
Аз забравих. И то с основание...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ти харесва!
  • Неподражаема лирика! Мъдър стих! Поздравления!
  • Благодаря, Роси, Дари!
  • Непредсказуема! Това е да си Жена! Чудесен стих, много обрати, аромати, прозаичност и сила! И загадъчност...Браво!
  • Дааа, сенсей. А мъжете, разбира се нямат нищо общо с това.Юри, Гавраил, благодаря ви! Лия! Прекрасно стихче!Стани, Кети,Красе, Марийче, Нежност моя, прегръщам ви! Иржи, миличка, борбата между половете е глупава и непотребна. А семейството - светиня! Прегръщам те!
  • ...
    Оригинална... както винаги...
  • Толкова леко се лее, ефирен полъх от душата, облечен в стихове!
  • Жените станаха по-мъдри от мъжете и това не им харесва....А има ли значение,кой води в семейството-важно да е мъдър и силен!Но да се откажеш доброволно!!....
  • Оригинален стих, със страхотни попадения!
  • генек (Георги Коновски)
    3 ч
    Хубаво...
    Разсеяността и забравата на жените ни направиха над седем милиарда...

    (човече се търкаля от смях)

    Гавраиле, и с теб съм съгласна, и аз се питам кое е по-лошо - остаряването или помъдряването?!
  • "Беше ден, а сърцето, вечерното,
    младостта ми прие за незнание.
    Бях дъга. В отенък на черното
    и ръждиво добро възпитание..."
    Има ли думи?...Невероятна си!
    Благодаря!
    Беше нощ, а душата, неверница,
    старостта си наложи с размах.
    Мъдростта ме прие в покаяние,
    сякаш млада не бях.
    Бях снега. В оттенък на бялото,
    се загубих из сивият ден,
    и наметнах си пак одеялото -
    зимува вярата в мен.
  • Мъдростта до никъде не води,сомо до терзания!
  • Хубаво...
    Разсеяността и забравата на жените ни направиха над седем милиарда...
Предложения
: ??:??