Аз забравих. И то с основание... 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-01-30T09:49:01+02:00
  Радвам се, че ти харесва!
• Елка (Елка Тодорова)

  2019-01-29T21:49:14+02:00
  Неподражаема лирика! Мъдър стих! Поздравления!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-01-28T20:37:00+02:00
  Благодаря, Роси, Дари!
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2019-01-28T13:50:46+02:00
  Непредсказуема! Това е да си Жена! Чудесен стих, много обрати, аромати, прозаичност и сила! И загадъчност...Браво!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2019-01-27T08:49:00+02:00
  Дааа, сенсей. А мъжете, разбира се нямат нищо общо с това.Юри, Гавраил, благодаря ви! Лия! Прекрасно стихче!Стани, Кети,Красе, Марийче, Нежност моя, прегръщам ви! Иржи, миличка, борбата между половете е глупава и непотребна. А семейството - светиня! Прегръщам те!
• contessa (Светла Асенова)

  2019-01-26T22:15:08+02:00
  ...
  Оригинална... както винаги...
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2019-01-26T20:52:24+02:00
  Толкова леко се лее, ефирен полъх от душата, облечен в стихове!
• Иржи (Ирина Филипова)

  2019-01-26T20:41:39+02:00
  Жените станаха по-мъдри от мъжете и това не им харесва....А има ли значение,кой води в семейството-важно да е мъдър и силен!Но да се откажеш доброволно!!....
• ИнаКалина

  2019-01-26T20:26:05+02:00
  Не мисля, че си погребала мъдростта, щом пишеш толкова мъдро Наде ! Хареса ми, Благодаря и за плюса в безкрайност..
• Katriona (Кети Рашева)

  2019-01-26T16:57:28+02:00
  Оригинален стих, със страхотни попадения!
• Станисла (Ссссс)

  2019-01-26T16:45:44+02:00
  генек (Георги Коновски)
  3 ч
  Хубаво...
  Разсеяността и забравата на жените ни направиха над седем милиарда...
  
  (човече се търкаля от смях)
  
  Гавраиле, и с теб съм съгласна, и аз се питам кое е по-лошо - остаряването или помъдряването?!
• LiaNik (И.К.)

  2019-01-26T16:25:41+02:00
  "Беше ден, а сърцето, вечерното,
  младостта ми прие за незнание.
  Бях дъга. В отенък на черното
  и ръждиво добро възпитание..."
  Има ли думи?...Невероятна си!
  Благодаря!
  Беше нощ, а душата, неверница,
  старостта си наложи с размах.
  Мъдростта ме прие в покаяние,
  сякаш млада не бях.
  Бях снега. В оттенък на бялото,
  се загубих из сивият ден,
  и наметнах си пак одеялото -
  зимува вярата в мен.
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2019-01-26T14:53:53+02:00
  Мъдростта до никъде не води,сомо до терзания!
• генек (Георги Коновски)

  2019-01-26T13:31:36+02:00
  Хубаво...
  Разсеяността и забравата на жените ни направиха над седем милиарда...