Аз забравих. И то с основание...
Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното.
Колко струва паничката. Лещата.
Оглушах. Тези думи неверните,
в плюс безкрайност ми сложиха срещите...
Младостта си по пътя изгубила.
Мъдростта си погребах. С желание.
Ти не знаеш дали съм се влюбила.
Аз забравих. И то с основание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Юри, Гавраил, благодаря ви! Лия! Прекрасно стихче!Стани, Кети,Красе, Марийче, Нежност моя, прегръщам ви! Иржи, миличка, борбата между половете е глупава и непотребна. А семейството - светиня! Прегръщам те!