ПавелКрасимиров (Павел Красимиров)
25

24 мая 2018 г., 09:40

Аз защо съм тъжен?

Поэзия » Другая

1.7K 1 1

Смее се наблизо просяк клошар –

миризлив и пропаднал.

Шумно се лее смехът,

но не радва.

Хора минават, забравям ги бързо

Сякаш само към клошарския смях съм привързан.

Млъкна клошарят. Не го чувам вече.

От тишината искам да избягам далече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Накъде вървиш, човеко?

32 место

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬