Аз знам
Аз знам
Ще си тръгна с лъчите на първото слънце.
Ще отида зад девет гори тилилейски.
Знам, във сърцето ти сял съм го, зрънцето...
Една самодива... изпита... по змейски...
Ако ме любиш, запази ме в сърцето си!
Запази ме... като морския бриз...
Запази ме в очите! И предай на детето си...
Една Обич... Стих... и ескизи...
Ако изгаряш... ме изпъди от съня си...
Подпъни я вратата! Пусни го и кучето!
Невъзможното "нас" преплаквам в стиха си...
Кръстопътища... и Неслучване...
Като Калина, в македонската песен,
ще ме следиш и влюбена, и луда...
Ще кипнеш с виното на златната ми есен
и, ако е рекъл Бог, ще бъде чудо!
А ако взема че си тръгна с песента си
и твойте тихи нощи пак посърнат,
аз знам, че ще ме искаш във съня си...
Аз знам, че ще ме викаш да се върна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
