Аз знам

Ще си тръгна с лъчите на първото слънце.
Ще отида зад девет гори тилилейски.
Знам, във сърцето ти сял съм го, зрънцето...
Една самодива... изпита... по змейски...

Ако ме любиш, запази ме в сърцето си!
Запази ме... като морския бриз...
Запази ме в очите! И предай на детето си...
Една Обич... Стих... и ескизи...

Ако изгаряш... ме изпъди от съня си...
Подпъни я вратата! Пусни го и кучето!
Невъзможното "нас" преплаквам в стиха си...
Кръстопътища... и Неслучване...

Като Калина, в македонската песен,
ще ме следиш и влюбена, и луда...
Ще кипнеш с виното на златната ми есен
и, ако е рекъл Бог, ще бъде чудо!

А ако взема че си тръгна с песента си
и твойте тихи нощи пак посърнат,
аз знам, че ще ме искаш във съня си...
Аз знам, че ще ме викаш да се върна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Laska (Ласка Александрова)

2011-06-05T12:45:30+03:00

красив стих
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-06-05T11:57:21+03:00

знаеш...
прекрасен стих, Зем..
сърдечен поздрав.
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-06-05T00:00:18+03:00

Познато! Благодаря!
Довереница (Дочка Василева)

2011-06-04T23:31:39+03:00

"А ако взема че си тръгна с песента си
и твойте тихи нощи пак посърнат,
аз знам, че ще ме искаш във съня си...
Аз знам, че ще ме викаш да се върна..."

Тя,болката почивни дни не ползва,
не позволява в сънищата даже
да позаспи опашката и` грозна.
Пулсира,хапе и не позволява
на утрото да я превърне в спомен...

Харесах и аз!
elenasim1 (Елeна)

2011-06-04T22:23:54+03:00

!!!