Аз знам
Аз знам
Ще си тръгна с лъчите на първото слънце.
Ще отида зад девет гори тилилейски.
Знам, във сърцето ти сял съм го, зрънцето...
Една самодива... изпита... по змейски...
Ако ме любиш, запази ме в сърцето си!
Запази ме... като морския бриз...
Запази ме в очите! И предай на детето си...
Една Обич... Стих... и ескизи...
Ако изгаряш... ме изпъди от съня си...
Подпъни я вратата! Пусни го и кучето!
Невъзможното "нас" преплаквам в стиха си...
Кръстопътища... и Неслучване...
Като Калина, в македонската песен,
ще ме следиш и влюбена, и луда...
Ще кипнеш с виното на златната ми есен
и, ако е рекъл Бог, ще бъде чудо!
А ако взема че си тръгна с песента си
и твойте тихи нощи пак посърнат,
аз знам, че ще ме искаш във съня си...
Аз знам, че ще ме викаш да се върна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
