4 июл. 2008 г., 12:32

Аз знам!

658 0 4

Аз знам!  

           

Знам, че огън буен

мога да запаля,                        

знам, че с думи жарки

ума ти ще замая.                   

Страх ме хваща

за теб самата,             

затуй не ще ме видиш

нивга пред вратата.

Но знам - принц

едничък и самотен -              

на път поел е той широк                             

при теб ще дойде скоро нощем,                     

сам него го изпраща Бог.

По усмивката ще те познае           

и аромата на море...             

Щастлив е и няма да се кае,                                         

щом до теб се добере.

Прегърни го силно, мило,                                                

все едно съм аз до теб                                                  

и не  поглеждай никой мъж "светило",                        

за любовта ти, той  ще  бъде сляп!

С усмивка на уста 

просто аз по пътя си ще продължа.

Ти пази едничка неугасваща искра,

че някой ден ще срещнеш любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...