Аз знам!
Аз знам!
Знам, че огън буен
мога да запаля,
знам, че с думи жарки
ума ти ще замая.
Страх ме хваща
за теб самата,
затуй не ще ме видиш
нивга пред вратата.
Но знам - принц
едничък и самотен -
на път поел е той широк
при теб ще дойде скоро нощем,
сам него го изпраща Бог.
По усмивката ще те познае
и аромата на море...
Щастлив е и няма да се кае,
щом до теб се добере.
Прегърни го силно, мило,
все едно съм аз до теб
и не поглеждай никой мъж "светило",
за любовта ти, той ще бъде сляп!
С усмивка на уста
просто аз по пътя си ще продължа.
Ти пази едничка неугасваща искра,
че някой ден ще срещнеш любовта!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
