* * *
пред тебе планината отстъпва,
реката прави пътека,
а птиците кацат на рамото ти,
таралежът иска хляб от ръката ти,
а костенурката доверчиво поглежда към теб...
Слънчице мое, нежност в очите ми,
ей, славеят запя за тебе
и не повтаря нота...
Слънцето грее,
широко е около мене
и летя в мислите си,
упоен
от щедростта
на излъчването ТИ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Пандов Все права защищены