21 мая 2011 г., 23:07

* * *

561 0 4

Аз бях на дъното.

И още ми горчи.

И дяволът предлагаше с охота

цена, нечувана за моите мечти.

И за душата купища банкноти.

Аз бях на дъното.

На пъкъла на края.

Затънал във човешката поквара.

На дъното аз бях. Дори не зная

как издълбах си стъпала от вяра.

Не се срамувам.

И не ми е жал.

Съдбата ми отдавна е жигосана.

Навярно заслужавам своя дял

и кръста си безропотно ще нося.

Не търся близост хладна

във прегръдки,

че пътят ми осеян бе със грешки.

Стремежи чисти и наслади плътски.

Изгарящ огън.

И сълзи човешки.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Буков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...