21.05.2011 г., 23:07

* * *

562 0 4

Аз бях на дъното.

И още ми горчи.

И дяволът предлагаше с охота

цена, нечувана за моите мечти.

И за душата купища банкноти.

Аз бях на дъното.

На пъкъла на края.

Затънал във човешката поквара.

На дъното аз бях. Дори не зная

как издълбах си стъпала от вяра.

Не се срамувам.

И не ми е жал.

Съдбата ми отдавна е жигосана.

Навярно заслужавам своя дял

и кръста си безропотно ще нося.

Не търся близост хладна

във прегръдки,

че пътят ми осеян бе със грешки.

Стремежи чисти и наслади плътски.

Изгарящ огън.

И сълзи човешки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Буков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...