May 21, 2011, 11:07 PM

* * *

  Poetry
564 0 4

Аз бях на дъното.

И още ми горчи.

И дяволът предлагаше с охота

цена, нечувана за моите мечти.

И за душата купища банкноти.

Аз бях на дъното.

На пъкъла на края.

Затънал във човешката поквара.

На дъното аз бях. Дори не зная

как издълбах си стъпала от вяра.

Не се срамувам.

И не ми е жал.

Съдбата ми отдавна е жигосана.

Навярно заслужавам своя дял

и кръста си безропотно ще нося.

Не търся близост хладна

във прегръдки,

че пътят ми осеян бе със грешки.

Стремежи чисти и наслади плътски.

Изгарящ огън.

И сълзи човешки.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Буков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...