* * *
Чуй, приятелю, стèна,
от мене те отнеха.
Смехът ми ранен е.
И те искам смирено
да се върнеш…
Отново в ръцете ти две
да сложа малкото си сърце.
Как успя, аз не разбрах,
да надникнеш в моята душа.
Там буря зла ме рушеше,
твоето рамо навсякъде беше.
Плача като дете,
проклинам всяко небе.
Мразя се вече от слабост,
в калта коленичих.
Не живях, само тичах!
Ти си ми малкото радост.
Моля те, прошка ти искам!
Научи ме как да обичам?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
