15.09.2009 г., 22:02

* * *

997 0 2

Чуй, приятелю, стèна,

от мене те  отнеха.

Смехът ми ранен е.

И те искам смирено

да се върнеш…

Отново в ръцете ти две

да сложа малкото си сърце.

Как  успя, аз не разбрах,

 да надникнеш в моята душа.

Там буря зла ме рушеше,

твоето рамо навсякъде беше.

Плача като дете,

проклинам всяко небе.

Мразя се вече от слабост,

в калта коленичих.

Не живях, само тичах!

Ти си ми малкото радост.

Моля те, прошка ти искам!

Научи ме как да обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и болезнен, стихът ти ми хареса!
    Поздрави, Раче!
  • Ти знаеш как да обичаш!Обичаш детето до теб,И стихът ти говори за обич.
    Ти самата си обич! ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...