* * *

15.09.2009 г., 22:02 ч.

Поезия » Друга

712 0 2

Чуй, приятелю, стèна,

от мене те отнеха.

Смехът ми ранен е.

И те искам смирено

да се върнеш…

Отново в ръцете ти две

да сложа малкото си сърце.

Как успя, аз не разбрах,

да надникнеш в моята душа.

Там буря зла ме рушеше,

твоето рамо навсякъде беше.

Плача като дете,

проклинам всяко небе.

Мразя се вече от слабост,

в калта коленичих.

Не живях, само тичах!

Ти си ми малкото радост.

Моля те, прошка ти искам!

Научи ме как да обичам?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.