Чуй, приятелю, стèна,
от мене те отнеха.
Смехът ми ранен е.
И те искам смирено
да се върнеш…
Отново в ръцете ти две
да сложа малкото си сърце.
Как успя, аз не разбрах,
да надникнеш в моята душа.
Там буря зла ме рушеше,
твоето рамо навсякъде беше.
Плача като дете,
проклинам всяко небе.
Мразя се вече от слабост,
в калта коленичих.
Не живях, само тичах!
Ти си ми малкото радост.
Моля те, прошка ти искам!
Научи ме как да обичам?
© Радка Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
