Чуй, приятелю, стèна,
от мене те отнеха.
Смехът ми ранен е.
И те искам смирено
да се върнеш…
Отново в ръцете ти две
да сложа малкото си сърце.
Как успя, аз не разбрах,
да надникнеш в моята душа.
Там буря зла ме рушеше,
твоето рамо навсякъде беше.
Плача като дете,
проклинам всяко небе.
Мразя се вече от слабост,
в калта коленичих.
Не живях, само тичах!
Ти си ми малкото радост.
Моля те, прошка ти искам!
Научи ме как да обичам?
© Радка Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
