rudin (Иван Христов)
858 1444
4 окт. 2012 г., 20:50

* * * 

  Поэзия
531 0 3

*    *    *

 

Андромаха, Андромаха...

С мека, бледа светлина

лунен лъч прорязва мрака.

Млад левент си конче яха,

закопнял за топлина.

 

Андромаха дълго чака,

шета, кърми – все сама.

В люлката синче проплака,

сякаш предусеща татко,

че се връща от война.

 

С коня портите прескача,

блесва сабя на луна.

В миг отваря се вратата

и увисва Андромаха

на юнака на врата.

 

Луди ласки ги люляха

чак до първите петли.

Рожбата им щом проплака

се опомни Андромаха

върху мъжките плещи.

 

Щом мъжът й се събуди,

скочи, сякаш на война.

Но видя луната блудна

как в прозореца учудва

с мека, бледа светлина.

 

И отново на леглото

се завиха през глава.

С дъх на цъфнал нежен лотос,

шепот, смях, сподавен вопъл

срещат първата зора.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??