* * *
* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха,
закопнял за топлина.
Андромаха дълго чака,
шета, кърми – все сама.
В люлката синче проплака,
сякаш предусеща татко,
че се връща от война.
С коня портите прескача,
блесва сабя на луна.
В миг отваря се вратата
и увисва Андромаха
на юнака на врата.
Луди ласки ги люляха
чак до първите петли.
Рожбата им щом проплака
се опомни Андромаха
върху мъжките плещи.
Щом мъжът й се събуди,
скочи, сякаш на война.
Но видя луната блудна
как в прозореца учудва
с мека, бледа светлина.
И отново на леглото
се завиха през глава.
С дъх на цъфнал нежен лотос,
шепот, смях, сподавен вопъл
срещат първата зора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
