* * *

4 oct 2012, 20:50

Poesía

567 0 3

* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха,
закопнял за топлина.
Андромаха дълго чака,
шета, кърми – все сама.
В люлката синче проплака,
сякаш предусеща татко,
че се връща от война.
С коня портите прескача, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas