* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха,
закопнял за топлина.
Андромаха дълго чака,
шета, кърми – все сама.
В люлката синче проплака,
сякаш предусеща татко,
че се връща от война.
С коня портите прескача, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up