Баба и кифла

- Здравей, девойче! Хайде, помогни ми.
Краката и ръцете не държат.
Кажи ми, моля, как е твойто име,
отдавна ли живееш в този град?...

- На мене ли говориш, ма склерозо?
Я, по-добре по пътя си върви.

Теб вече катафалка ще те вози,
а аз се возя в лъскави коли.

За мен се бият здравите мъжаги,
а ти се виж - с бастун и си сама.
Навярно си сестра на баба Яга,
а аз съм незалязваща звезда.

- До ден ще грееш, миличко момиче,
животът взема данък, запомни.
Някога на тебе аз приличах,
аз също имах златни младини.

Но бях учтива, старите почитах,
днес казвам с гордост, че добре живях.
С моя начин няма как да свикнеш,
че кифла аз за никого не бях.