20.11.2015 г., 23:53 ч.

Баба и кифла 

  Поезия
239 0 0

- Здравей, девойче! Хайде, помогни ми.
Краката и ръцете не държат.
Кажи ми, моля, как е твойто име,
отдавна ли живееш в този град?...


- На мене ли говориш, ма склерозо?
Я, по-добре по пътя си върви.

Теб вече катафалка ще те вози,
а аз се возя в лъскави коли.


За мен се бият здравите мъжаги,
а ти се виж - с бастун и си сама.
Навярно си сестра на баба Яга,
а аз съм незалязваща звезда.


- До ден ще грееш, миличко момиче,
животът взема данък, запомни.
Някога на тебе аз приличах,
аз също имах златни младини.


Но бях учтива, старите почитах,
днес казвам с гордост, че добре живях.
С моя начин няма как да свикнеш,
че кифла аз за никого не бях.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??