14 окт. 2015 г., 20:10

Баба Мария

864 1 0

                        Баба  Мария

               Прибирам се късно, а някой ме чака. 

                           Притеснени очи поглеждат ме в мрака.

                           Със загрубяла ръка тя нежно ме милваше,

                           сякаш с любов ме подсилваше.

                           Дълбоките бръчки не скиваха красотата,

                           в потъмнелите очи виждах пъстротата.                          


                           Беше слънчев ден, адска жега беше.

                           Тревите изгорели,под краката земята пръщеше.

                           Тихо беше... Нито птици, нито вятър, едно листенце

                           не се поклащаше. Само силен плач проряза тишината,

                           сякаш искаше да събуди душата...


               Гледах очите завинаги затворени.

                         Слушах сърцето, вече не тупти.

                         Гледах усните без дихание отворени,

                         а исках смеха и да ме озари.

                         От мен завинаги някой си отива, остава спомена

                         и тази болка сива..


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....