Oct 14, 2015, 8:10 PM

Баба Мария

854 1 0

                        Баба  Мария

               Прибирам се късно, а някой ме чака. 

                           Притеснени очи поглеждат ме в мрака.

                           Със загрубяла ръка тя нежно ме милваше,

                           сякаш с любов ме подсилваше.

                           Дълбоките бръчки не скиваха красотата,

                           в потъмнелите очи виждах пъстротата.                          


                           Беше слънчев ден, адска жега беше.

                           Тревите изгорели,под краката земята пръщеше.

                           Тихо беше... Нито птици, нито вятър, едно листенце

                           не се поклащаше. Само силен плач проряза тишината,

                           сякаш искаше да събуди душата...


               Гледах очите завинаги затворени.

                         Слушах сърцето, вече не тупти.

                         Гледах усните без дихание отворени,

                         а исках смеха и да ме озари.

                         От мен завинаги някой си отива, остава спомена

                         и тази болка сива..


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Илчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...